Пазарът на зърно навлиза в август под влияние на две мощни, но противоположни сили.
От едната страна са големите наличности, високите добиви в редица производствени региони и очакванията за нова силна реколта от царевица и слънчоглед. От другата са сериозните затруднения пред износа през Черно море, ниските нива на Дунав и Рейн и нарастващите разходи за транспорт и застраховане.
Именно сблъсъкът между тези два фактора обяснява защо борсовите цени се движат рязко нагоре и надолу, а физическият пазар остава по-предпазлив.
Големите реколти продължават да натискат пазара
Основният фактор, който ограничава поскъпването, е изобилното световно предлагане.
Сезонът започва с големи наличности от предходната реколта, а в някои региони бяха отчетени много високи или рекордни добиви. Европейската комисия посочва, че реколтата от пшеница в Европейския съюз през предходния сезон е била изключително силна, което оставя значително по-високи начални запаси за новата пазарна година.
В Турция благоприятната пролет подкрепи рекордно високи добиви при зимните култури и добри перспективи за летните посеви. В същото време големи количества зърно се очакват и от други ключови износители.
Това означава, че към момента няма глобален недостиг на зърно. Напротив — пазарът е изправен пред риск от свръхпредлагане, особено ако Русия и Украйна успеят да възстановят нормален износ и натрупаните количества достигнат международните купувачи за кратък период.
Затова всяко поскъпване среща съпротива. Купувачите знаят, че продукция има, и не бързат да приемат значително по-високи предложения.
Черноморският проблем не е производството, а износът
В Русия и Украйна има значителни реколти. Големият въпрос вече не е само колко зърно ще бъде произведено, а каква част от него може да бъде изнесена надеждно и навреме.
Украинските дълбоководни пристанища остават под силен натиск, а корабните посещения са сериозно ограничени. Алтернативните маршрути през Дунав, Румъния и западната граница не могат напълно да заместят капацитета на Одеса, Чорноморск и Пивденний.
По данни на Европейската комисия около 90% от украинския износ на зърно, маслодайни култури и свързани продукти през юни все още е преминавал през Черно море, докато сухопътните „коридори на солидарността“ са поели само около 10%. Това показва колко трудно морските маршрути могат да бъдат заменени.
Русия също изпитва затруднения. Ограниченията в Азовско море насочват повече товари към Новоросийск и Таман, което създава опашки от камиони и железопътни вагони и забавя товаренето.
Така се получава необичайна ситуация: във вътрешността на Русия и Украйна може да има големи наличности и натиск върху цените, докато международните купувачи плащат повече за сигурна доставка.
Реколтата от царевица и слънчоглед ще бъде следващият голям тест
През следващите седмици вниманието постепенно ще се измести от пшеницата към царевицата и слънчогледа.
В Западна Европа сушата и високите температури вече доведоха до намаляване на прогнозите за добивите. Европейските оценки за царевицата и слънчогледа бяха понижени с около 6–7%, а състоянието на френската царевица е сред най-слабите през последните години.
В Черноморския регион обаче картината е различна.
Валежите подобриха условията за царевицата, слънчогледа и соята в значителни части от Украйна и западна Русия. Това увеличава вероятността регионът отново да разполага със силна реколта от късни култури.
За пазара това е важен риск. Ако добивите се потвърдят и износните маршрути започнат да работят по-нормално, големи количества царевица и слънчоглед могат да излязат на пазара през есента.
При слънчогледа допълнителен натиск може да се появи през септември, когато започне преработката на новата руска и украинска реколта. От друга страна, затрудненият руски износ на слънчогледово масло и проблемите в черноморските пристанища могат временно да ограничат международното предлагане.
Следователно при царевицата и слънчогледа не трябва да се гледа само очакваният добив. Също толкова важно ще бъде дали продукцията може да бъде изнесена и с какъв разход ще достига до крайния купувач.
Защо борсата се покачва, а местните цени реагират по-бавно?
Последната борсова сесия върна част от предходния спад при пшеницата, царевицата и рапицата. Това показва, че пазарът отново включва известна рискова надценка заради Черно море и по-слабите европейски реколти.
Физическият пазар обаче остава предпазлив.
В Украйна пристанищните изкупни цени продължават да бъдат под натиск заради натрупването на нова реколта и ограничения износ. Международният купувач може да плаща повече за сигурна доставка, без тази по-висока цена да достигне изцяло до производителя.
Причината е, че част от стойността се поглъща от:
- по-скъп транспорт;
- повече претоварвания;
- по-високи застраховки;
- забавяне на корабите;
- риск от неизпълнение на договорите.
Затова движението на борсата не трябва автоматично да се приема като равностойно увеличение на цената от място.
Какво означава ситуацията за българските земеделци?
България има важно предимство — сравнително надежден достъп до Варна и Бургас.
Когато купувачите се притесняват от забавяне или неизпълнение, сигурният произход и предвидимото товарене придобиват по-голяма стойност. Това може да подпомогне българската пшеница, царевица и слънчоглед в регионалната конкуренция.
Но съществуват и сериозни рискове.
Натрупаното украинско зърно може постепенно да се насочи към Румъния, Централна Европа и сухопътните пазари около България. При внезапно възстановяване на черноморското корабоплаване на пазара могат да излязат едновременно големи руски и украински количества.
Затова настоящата ситуация не е еднозначен сигнал нито за незабавна продажба, нито за задържане на цялата продукция.
Практични насоки към производителите
Не вземайте решение само по движението на MATIF
Еднодневен ръст на борсата може да бъде последван от също толкова бърза корекция. По-важни са реалните оферти от търговци, пристанища, мелници и преработватели.
Разделете продажбите на части
При толкова променлив пазар продажбата на няколко транша намалява риска от неправилен избор на един-единствен момент. Част от продукцията може да осигури необходимата ликвидност, а друга част да остане за възможно подобрение на пазара.
Сравнявайте нетната, а не обявената цена
По-висока оферта на пристанище невинаги е по-добра след приспадане на транспорт, загуба на време, лабораторни отклонения и други разходи. Важно е колко остава реално за производителя след доставката.
Пазете качеството
При голямо предлагане купувачите стават по-взискателни. Добре съхранената продукция с точни лабораторни показатели се реализира по-лесно и може да получи по-добра цена от зърно с неясно качество.
Особено важни ще бъдат протеинът и хектолитровото тегло при пшеницата, влагата и хектолитърът при царевицата и маслеността при слънчогледа.
Преценете реалната цена на съхранението
Задържането има смисъл само когато очакваното повишение може да покрие разходите за склад, финансиране, фира, обработка и риска от влошаване на качеството.
„Ще чакам по-висока цена“ не е достатъчна стратегия без предварително изчислен праг, при който съхранението остава рентабилно.
Какво да очакваме през следващите седмици?
Най-вероятно пазарът ще остане силно променлив.
Затрудненията в Черно море, по-слабата европейска царевица и ограничените речни превози ще поддържат известна подкрепа за цените.
Срещу нея ще действат големите световни наличности, силните перспективи за царевицата и слънчогледа в части от Черноморския регион и възможността натрупаното руско и украинско зърно да се върне бързо на международния пазар.
За българските производители това означава, че най-разумният подход е предпазливото управление на риска: продажби на части, внимателно следене на физическите оферти и решения, основани на реалната нетна цена, а не само на борсовите заглавия.
Настоящият пазар предлага възможности, но не дава гаранция за трайно поскъпване.
Материалът е с информационна цел и не представлява препоръка за покупка, продажба или задържане на земеделска продукция.
