След седмици на рязка ескалация на атаките срещу пристанища и плавателни съдове в Черно и Азовско море се появи първият по-конкретен дипломатически сигнал за възможно ограничаване на военните действия срещу корабоплаването.
На 8 август турският външен министър Хакан Фидан заяви, че Украйна вече е отправила конкретно предложение за мораториум върху атаките срещу кораби в Черно море. Анкара е предала предложението на руската страна и в момента се очаква отговорът на Москва. Според Фидан целта е да бъде създаден механизъм, който да позволи официалното обявяване и прилагане на подобен мораториум.
Засега това не е ново споразумение за зърнен коридор и още по-малко прекратяване на огъня. Но след случилото се през последния месец дори ограничена договореност, която изважда търговските кораби и пристанищната логистика от бойните действия, би могла да има сериозно отражение върху международната търговия със зърно.
Причината е мащабът на ескалацията.
Според данни на украинското Министерство на инфраструктурата, цитирани от Reuters, само през юли са регистрирани 35 атаки срещу кораби, намиращи се в пристанища, 22 атаки срещу съдове в морето и 67 удара по пристанищна инфраструктура. За сравнение, през цялата 2025 г. са били отчетени 14 атаки срещу плавателни съдове.
Особено тежко е положението около Одеса, откъдето преминава повече от 90% от украинския аграрен износ по море. В резултат от ударите Украйна вече е загубила приблизително една трета от капацитета си за износ на зърно през черноморските пристанища. В определен момент корабособственици дори временно преустановиха изпращането на кораби към региона.
Между 20 юни и 20 юли, според прокуратурата в Одеска област, цитирана от Reuters, са били ударени 28 цивилни плавателни съда, а 21 души са загинали. На 19 юли удар по кораб, превозващ царевица, причини смъртта на 10 души, повечето чуждестранни граждани.
И натискът не приключи през юли.
На 9 август нова руска атака нанесе щети на пристанището в Одеса. Украинските власти съобщиха за десетки използвани ракети и дронове и за около дузина ранени в града. Москва заяви от своя страна, че целите са били горивни съоръжения, използвани в интерес на украинските въоръжени сили.
Това разграничение е важно: Русия твърди, че атакува обекти, свързани с украинската армия, докато Киев определя ударите срещу пристанищата и корабоплаването като атака срещу цивилната логистика и глобалната продоволствена сигурност.
Паралелно с руските атаки около Одеса Украйна значително увеличи ударите срещу руски плавателни съдове и логистика в Азовско и Черно море.
На 10 юли украински сили атакуваха 13 руски плавателни съда в Азовско море, включително 10 танкера. Последвалите ограничения върху корабоплаването засегнаха маршрут, през който преминава приблизително една четвърт от руския износ на зърно. Няколко зърновоза бяха ударени и на 13–14 юли и се запалиха, съобщиха пред Reuters източници от сектора.
Това е съществена промяна за пазара.
До неотдавна основният геополитически риск при зърното беше способността на Украйна да изнася през Одеса. Сега рискът вече засяга едновременно украинския и руския експортен поток.
А Русия остава най-големият износител на пшеница в света. Ограниченията в Азовско море вече доведоха до пренасочване на част от товарите към черноморски, балтийски и други пристанища. На 10 август Reuters съобщи и за подготвян руски пакет за около 10 млрд. рубли, насочен към железопътното пренасочване на аграрни товари към алтернативни експортни направления.
Ефектът не се измерва единствено в унищожени терминали или повредени кораби.
Той се пренася директно във фрахта, застраховането и крайната цена на товара.
Към началото на август застраховката срещу военен риск при посещение на черноморски терминали достигна до 2% от стойността на кораба, при около 1% само две седмици по-рано. При плавателен съд за десетки милиони долари това означава стотици хиляди долари допълнителен разход само за едно плаване. Средните дневни разходи за някои танкери в Черно море също скочиха над $300 000 спрямо малко над $200 000 седмица по-рано.
При украинското зърно проблемът е още по-ясно видим.
Алтернативните маршрути през Дунав, железопътния и автомобилния транспорт могат да заместят само около 50–55% от нормалния месечен капацитет на черноморските пристанища, който е приблизително 6 млн. тона. Освен това те увеличават разходите за производителя с около $45–50 на тон.
Така се получава на пръв поглед парадоксална ситуация.
Докато международният пазар добавя геополитическа премия към цената на пшеницата заради риска от недостиг, украинските производители получават по-ниски вътрешни цени, защото физическият износ е затруднен. Украинският министър на земеделието оценява средното понижение на вътрешните цени на зърнените и маслодайните култури на около 30%.
Реакцията на европейската борса беше почти незабавна.
След ограниченията в Азовско море през юли фючърсите на пшеницата на Euronext поскъпнаха с до 4% за един ден, достигайки шестседмичен връх. В края на юли засилените опасения около черноморския износ изведоха европейската и американската пшеница до двугодишни върхове.
Но последвалото движение е също толкова показателно.
На 6 август декемврийският контракт на Euronext се понижи с 1,7% до €227,75/т, след като голямото предлагане на световния пазар отново започна да надделява над опасенията около Черно море.
Това показва нещо важно: войната поддържа рискова премия в цената, но в момента тя се конкурира със сравнително силните фундаментални фактори от страна на предлагането.
Следователно едно споразумение за корабоплаването няма задължително да предизвика срив на пшеницата, но би премахнало един от най-сериозните аргументи за поскъпване.
Ако бъде постигнато реално и спазвано споразумение за ненападение срещу търговски кораби и пристанищна инфраструктура, първата реакция вероятно няма да бъде при силозите, а при застрахователите и корабособствениците.
Намаляването на риска би позволило постепенно сваляне на военните застрахователни премии. Повече корабособственици биха били готови отново да изпращат кораби към Одеса, Черноморск и други терминали. Фрахтовите ставки също биха получили основание за нормализиране.
След това ефектът ще достигне пазара на зърно.
При възстановяване едновременно на украинския и руския износ на световния пазар ще се появи по-голям физически обем от Черноморския регион. Това по принцип е мечи фактор за международните котировки на пшеницата и царевицата и може да окаже натиск върху MATIF.
Но има важна подробност.
Споразумение за корабите не ремонтира автоматично разрушени терминали, складове, електропреносни съоръжения, кейове и товарна техника. Възстановяването на реалния украински експортен капацитет ще изисква време. Затова логично би било първо да видим спад на рисковата премия в борсовата цена, а едва впоследствие увеличаване на физическите експортни обеми.
За българския зърнен пазар подобно развитие има две страни.
При продължаваща ескалация в Черно и Азовско море България получава известна ценова подкрепа от ограниченото черноморско предлагане и повишената рискова премия върху международните котировки.
При стабилен мораториум ситуацията се обръща.
Връщането на по-големи количества украинска и руска пшеница и царевица на международния пазар би увеличило конкуренцията в Черноморския басейн. Това вероятно би натиснало експортните котировки и съответно цените, които могат да бъдат предложени на българските производители.
В същото време споразумението може да има противоположен ефект върху самата Украйна. Ако логистичните разходи там намалеят, вътрешните украински цени могат да се повишат спрямо сегашните силно дисконтирани нива, докато международната борсова цена се движи надолу.
Тоест по-сигурното Черно море може едновременно да бъде положително за украинския фермер и негативно за MATIF.
Към черноморския риск през 2026 г. се добави и кризата в Ормузкия проток — един от най-важните маршрути за световната търговия с енергийни суровини.
И там в момента има дипломатическо движение.
Associated Press съобщи на 9 август, позовавайки се на двама души, запознати с преговорите, че Иран и Оман работят по временно споразумение за корабоплаването. Според информацията проектът има подкрепата на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и при финализиране се очаква да бъде обявен съвместно от Иран, Оман, САЩ и Международната морска организация. Източниците на AP обаче изрично предупреждават, че условията все още могат да бъдат променени.
Това е важно и за земеделието. Преди конфликта през Ормуз е преминавала около една пета от световно търгуваните количества нефт и газ, а нарушенията на корабоплаването вече оказаха влияние върху цените на енергията, торовете и редица други стоки.
Ако едновременно бъде намален рискът в Черно море и Ормуз, пазарът може да загуби две геополитически премии наведнъж — тази върху зърнените доставки и тази върху енергията и транспорта.
За аграрния сектор това би означавало по-ниски транспортни и потенциално по-ниски производствени разходи, но и по-сериозен натиск върху международните цени на зърното.
Следващият ключов сигнал няма да бъде само дипломатическо изявление, а поведението на реалния физически пазар:
Точно последната точка ще бъде решаваща за цените.
Самото подписване на документ може да доведе до бърза борсова реакция. Реалното възстановяване на износа обаче ще определя дали това движение ще се превърне в устойчив пазарен тренд.
В момента Черно море отново е сред най-важните фактори за международния зърнен пазар. След месец, в който удари по кораби, пристанища и терминали повишиха цената на риска, евентуален мораториум между Русия и Украйна може да обърне посоката.
За производители и търговци това означава, че през следващите седмици цената на пшеницата ще зависи не само от реколтата, времето и световните запаси, а и от един много конкретен въпрос:
Ще остане ли Черно море част от бойното поле или отново ще се превърне в сигурен търговски коридор?
АГРО ПАЗАРИ
СУБСИДИИ И ПРОГРАМИ
ПАЗАРНИ АНАЛИЗИ
ЗЪРНЕНИ ПАЗАРИ
MATIF
ЕВРОПЕЙСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ
PROAGROFOCUS
Новини и акценти
Следете ежедневните новини, пазарни тенденции и експертни анализи за зърнените и маслодайни култури. Всичко, което е важно за вашия агробизнес, събрано в един източник.
