Пазарът на зърно навлиза в август под влияние на две мощни, но противоположни сили.
От едната страна са големите наличности, високите добиви в редица производствени региони и очакванията за нова силна реколта от царевица и слънчоглед. От другата са сериозните затруднения пред износа през Черно море, ниските нива на Дунав и Рейн и нарастващите разходи за транспорт и застраховане.
Именно сблъсъкът между тези два фактора обяснява защо борсовите цени се движат рязко нагоре и надолу, а физическият пазар остава по-предпазлив.
Основният фактор, който ограничава поскъпването, е изобилното световно предлагане.
Сезонът започва с големи наличности от предходната реколта, а в някои региони бяха отчетени много високи или рекордни добиви. Европейската комисия посочва, че реколтата от пшеница в Европейския съюз през предходния сезон е била изключително силна, което оставя значително по-високи начални запаси за новата пазарна година.
В Турция благоприятната пролет подкрепи рекордно високи добиви при зимните култури и добри перспективи за летните посеви. В същото време големи количества зърно се очакват и от други ключови износители.
Това означава, че към момента няма глобален недостиг на зърно. Напротив — пазарът е изправен пред риск от свръхпредлагане, особено ако Русия и Украйна успеят да възстановят нормален износ и натрупаните количества достигнат международните купувачи за кратък период.
Затова всяко поскъпване среща съпротива. Купувачите знаят, че продукция има, и не бързат да приемат значително по-високи предложения.
В Русия и Украйна има значителни реколти. Големият въпрос вече не е само колко зърно ще бъде произведено, а каква част от него може да бъде изнесена надеждно и навреме.
Украинските дълбоководни пристанища остават под силен натиск, а корабните посещения са сериозно ограничени. Алтернативните маршрути през Дунав, Румъния и западната граница не могат напълно да заместят капацитета на Одеса, Чорноморск и Пивденний.
По данни на Европейската комисия около 90% от украинския износ на зърно, маслодайни култури и свързани продукти през юни все още е преминавал през Черно море, докато сухопътните „коридори на солидарността“ са поели само около 10%. Това показва колко трудно морските маршрути могат да бъдат заменени.
Русия също изпитва затруднения. Ограниченията в Азовско море насочват повече товари към Новоросийск и Таман, което създава опашки от камиони и железопътни вагони и забавя товаренето.
Така се получава необичайна ситуация: във вътрешността на Русия и Украйна може да има големи наличности и натиск върху цените, докато международните купувачи плащат повече за сигурна доставка.
През следващите седмици вниманието постепенно ще се измести от пшеницата към царевицата и слънчогледа.
В Западна Европа сушата и високите температури вече доведоха до намаляване на прогнозите за добивите. Европейските оценки за царевицата и слънчогледа бяха понижени с около 6–7%, а състоянието на френската царевица е сред най-слабите през последните години.
В Черноморския регион обаче картината е различна.
Валежите подобриха условията за царевицата, слънчогледа и соята в значителни части от Украйна и западна Русия. Това увеличава вероятността регионът отново да разполага със силна реколта от късни култури.
За пазара това е важен риск. Ако добивите се потвърдят и износните маршрути започнат да работят по-нормално, големи количества царевица и слънчоглед могат да излязат на пазара през есента.
При слънчогледа допълнителен натиск може да се появи през септември, когато започне преработката на новата руска и украинска реколта. От друга страна, затрудненият руски износ на слънчогледово масло и проблемите в черноморските пристанища могат временно да ограничат международното предлагане.
Следователно при царевицата и слънчогледа не трябва да се гледа само очакваният добив. Също толкова важно ще бъде дали продукцията може да бъде изнесена и с какъв разход ще достига до крайния купувач.
Последната борсова сесия върна част от предходния спад при пшеницата, царевицата и рапицата. Това показва, че пазарът отново включва известна рискова надценка заради Черно море и по-слабите европейски реколти.
Физическият пазар обаче остава предпазлив.
В Украйна пристанищните изкупни цени продължават да бъдат под натиск заради натрупването на нова реколта и ограничения износ. Международният купувач може да плаща повече за сигурна доставка, без тази по-висока цена да достигне изцяло до производителя.
Причината е, че част от стойността се поглъща от:
Затова движението на борсата не трябва автоматично да се приема като равностойно увеличение на цената от място.
България има важно предимство — сравнително надежден достъп до Варна и Бургас.
Когато купувачите се притесняват от забавяне или неизпълнение, сигурният произход и предвидимото товарене придобиват по-голяма стойност. Това може да подпомогне българската пшеница, царевица и слънчоглед в регионалната конкуренция.
Но съществуват и сериозни рискове.
Натрупаното украинско зърно може постепенно да се насочи към Румъния, Централна Европа и сухопътните пазари около България. При внезапно възстановяване на черноморското корабоплаване на пазара могат да излязат едновременно големи руски и украински количества.
Затова настоящата ситуация не е еднозначен сигнал нито за незабавна продажба, нито за задържане на цялата продукция.
Еднодневен ръст на борсата може да бъде последван от също толкова бърза корекция. По-важни са реалните оферти от търговци, пристанища, мелници и преработватели.
При толкова променлив пазар продажбата на няколко транша намалява риска от неправилен избор на един-единствен момент. Част от продукцията може да осигури необходимата ликвидност, а друга част да остане за възможно подобрение на пазара.
По-висока оферта на пристанище невинаги е по-добра след приспадане на транспорт, загуба на време, лабораторни отклонения и други разходи. Важно е колко остава реално за производителя след доставката.
При голямо предлагане купувачите стават по-взискателни. Добре съхранената продукция с точни лабораторни показатели се реализира по-лесно и може да получи по-добра цена от зърно с неясно качество.
Особено важни ще бъдат протеинът и хектолитровото тегло при пшеницата, влагата и хектолитърът при царевицата и маслеността при слънчогледа.
Задържането има смисъл само когато очакваното повишение може да покрие разходите за склад, финансиране, фира, обработка и риска от влошаване на качеството.
„Ще чакам по-висока цена“ не е достатъчна стратегия без предварително изчислен праг, при който съхранението остава рентабилно.
Най-вероятно пазарът ще остане силно променлив.
Затрудненията в Черно море, по-слабата европейска царевица и ограничените речни превози ще поддържат известна подкрепа за цените.
Срещу нея ще действат големите световни наличности, силните перспективи за царевицата и слънчогледа в части от Черноморския регион и възможността натрупаното руско и украинско зърно да се върне бързо на международния пазар.
За българските производители това означава, че най-разумният подход е предпазливото управление на риска: продажби на части, внимателно следене на физическите оферти и решения, основани на реалната нетна цена, а не само на борсовите заглавия.
Настоящият пазар предлага възможности, но не дава гаранция за трайно поскъпване.
Материалът е с информационна цел и не представлява препоръка за покупка, продажба или задържане на земеделска продукция.
АГРО ПАЗАРИ
СУБСИДИИ И ПРОГРАМИ
ПАЗАРНИ АНАЛИЗИ
ЗЪРНЕНИ ПАЗАРИ
MATIF
ЕВРОПЕЙСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ
PROAGROFOCUS
Новини и акценти
Следете ежедневните новини, пазарни тенденции и експертни анализи за зърнените и маслодайни култури. Всичко, което е важно за вашия агробизнес, събрано в един източник.
